Maрк Аврелий Антонин (121-180)
Марк Аврелий - снимка Уикипедия
Роден е на 26 април 121 година в Рим. Семейството му е с италиански произход, но от дълго време живее в Испания, на югоизток от Кордоба. При раждането си получава името Марк Аний Вер. Негов баща е претора Марк Аний Вер. Maрк Аврелий е женен за Домиция Луцила, дъщеря на Публий Калвизий Тул Рузон Вер. Марк е брат на Ания Корнифиция Фаустина. Негова леля по бащина линия е Фаустина Стара – съпругата на римския император Антонин Пий и майката на Фаустина Младша.
Основните източници за живота на Марк Аврелий дават частична и често ненадеждна инфрмация. Колкото по-късно са написани неговите биографии, толкова по-малко достоверни са те. Оцелелите ръкописи са откъслечни и обхващат периода от 136 до 166 година.
През 139 година бащата на Марк Аврелий умира, и момчето минава под покровителството на император Адриан, който се заема с неговото възпитание и го подготвя да заеме висш пост в държавата. Планира се той да поеме властта. Междувременно получава обучение по философия, гръцка литература и латински. Половин година след смъртта на Адриан, въпреки че е твърде млад, Марк поема длъжността на квестор и от 5 декември 138 година започва да се занимава с административна работа. Той чете писмата до Сената и върши секретарска работа. Задълженията му като консул са по-значителни – той ръководи заседанията и заема важна роля в административните функции. На 1 януари 145 той е направен консул за втори път. През същата година Адриан осиновява Антоний Пий, но с условието, че той веднага ще осинови непълнолетните Марк Аврелий и Луций Цейоний Комод – синът на Елий Цезар, като следващите кандидати за престола. След осиновяването им имената на двамата се променят както следва на Марк Елий Аврелий Вер и Луций Елий Аврелий Комод.
През 145 година Марк Аврелий се жени за дъщерята на императора Антонин Пий, Фаустина. Раждат им се тринадесет деца, повечето от които умират рано. Само един син и четири от дъщерите надживяват баща си.
Около 146-147 година Марк Аврелий спира да се занимава с реторика и приема учението на Епиктет. Става убеден стоик. Той е смятан за един от петте “добри императори”, много способен и мъдър владетел, но въпреки това царуването му е било белязано от войни.
Антонин Пий умира през 161 година. Марк Аврелий е провъзгласен за император. Веднага след това той иска Луций Комод да получи равни на неговите права. В историята на Римската империя за първи път управлението е под формата на съвместен принципат. Връзката между императорите се прави още по-силна, когато дъщерята на Марк Аврелий се сгодява за Луций Комод. Двамата императори успяват да постигнат значителни успехи в законодателната работа, но царуването им е белязано с насилие и преследване на християните. Марк Аврелий не поддържа “фанатизма на християните” и не може да понесе техния култ към Христос. Той гледа на тях като заплаха за единството и сплотеността на империята, поради което започва и да ги преследва.
Марк Аврелий е смятан за въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ. Забележителният му характер олицетворява римските добродетели – благороден нрав, отлично образование и умерен начин на живот. По природа той не е склонен към войни и цялото му управление е подчинено на предотвратяване на военните конфликти. Но въпреки това от 25 години, само четири са прекарани в мир.
Maрк Аврелий се занимава с редица въпроси, свързани с общественото здраве и наред с това се опитва да предотврати разпространението на ужасната чума. За него са от съществена важност проблемите, свързани с бедността. Той основава няколко училища за бедни и укрепва преторианската гвардия.
Със смъртта на Луций Вер през 169 година, Марк Аврелий става едноличен император.
Maрк Аврелий умира във Виндобона на 17 март 180 година, вероятно от чума. Посмъртно е обожествен от Сената. Преди смъртта си представя сина си Комод, който преди това е бил негов съуправител, като бъдещ император.
